Какво уби графичната среда на линукс

Не съм писал нищо отдавна, не съм превеждал още по-отдавна… Затова мисля че е време за една публикация, която хвърля светлина върху ситуацията с графичните среди. Написана е на 29-ти август от Migel de Icaza, единият от основателите и от основните разработчици на средата GNOME. Както ще разберете от написаното от него – бивш разработчик… За тези, които предпочитат оригинала: цък.

С цел текста да е по-лесно разбираем и от хората, които не се занимават с линукс, дизайн и програмиране, съм допуснал леки неточности, които по никакъв начин не променят смисъла на написаното.

И така, ето какво споделя Мигел:

„Истинската история.

Твърдия диск, където е домашната директория на моята Linux машина се повреди, така че трябваше да го заменя с нов. Тъй като тази машина живее под бюрото ми, аз трябваше да откача всички кабели, да го сменя, и да свържа всичко, отново.

Все стандартни неща. Включих монитора и клавиатурата, включих мишката, но когато стигнах до кабела на високоговорителите, аз просто го прескочих…

Може би се чудите защо не свързах аудиото?

Защото ще забие отново и ще ме принуди да тръгна на ловна експедиция, за да разбера повече, отколкото някога съм искал да знам за новата аудио система и технологията на драйверите, които използвам!

Преди няколко дни по телефона си говорих с Klint Finley, който написа статия, озаглавена OSX уби Linux. Началната идея се зароди от моето мнение за обвивката на Gnome 3 и конкурентните обвивки на Ubuntu Unity и Xfce.

Лично аз съм много доволен от Gnome Shell, мисля, че екипа, който го сглоби свърши страхотна работа, и е невероятно, как той позволи на Gnome дизайнерите, които правят само дизайн, да почнат най-от начало и да разширяват обвивкатаката, да подобряват потребителския интерфейс с прототипни неща, без да им се налага да молят някой хакер да приспособява нещо. Вероятно има нужда от някоя поправка или добавка, но със сигурност има към кого да се обърнат.

Какво се обърка с графичната среда на Linux.

По мое мнение, проблемът с графичната среда на Linux се корени в културата на разработване, която се създаде около него.

Линус, въпреки че е човека, който програмира ядрото на най-ниско ниво, даде тон в нашата общност още преди години, когато отхвърли бинарната съвместимост на драйверите на устройствата. Хората, които пишат ядрото може и да имат уважителни причини за това, и може да са принудили индустрията да играе по техните правила, но хората, които правят графичната среда, нямат силата, която те имат. Но ние спазихме изискванията им.

Изискванията към нашата общност бяха истинско инженерно предизвикателсво: Никакъв остарял код в нашия изходен код, да няма никакъв счупен дизайн, искаме чист и красив дизайн, искаме да се премахнат всички следи от лоши или лошо приложени идеи в нашия изходен код.

И ние го направихме.

Ние отхвърлихме API-та, защото имало по-добър начин. Премахнахме функционалности, защото „този подход е грешен“, грешките почваха от „това е дупка в сигурността“ и стигаха до „това не отговаря на новия стил, който използваме“.

Заменихме основни подсистеми в операционната система. Създадохме съвместимост между слоеве, които наистина не са нито съвместими, нито са поддържани. Когато казвахме „това не работи“, общата им реакция беше „вие го правите грешно“.

Второто измерение на проблема е, че няма две Линукс дистрибуции, които да са съгласни кои да са основните компоненти на системата. Или те не са съгласни с графиката, или със синхронизирането, или имат конкурентни реализации за същата функционалност.

Усилията да се стандартизира ядрото с набор от основни библиотеки биваха подкопавани от дистрибуците в деня, в който заемеха водеща позиция. Който е на върха не иска да прави никакви отстъпки, които биха помогнали на други дистрибуции да се изравнят с него. Несъвместимостта се превърна в начин на придобиване на пазарен дял. Стратегия, която продължава да бъде водеща в света на Linux.

Да обобщим: (а) От една страна: Нещата се променят твърде бързо, всичко се счупи, както при свободните програми, така и при затворените; (б) Несъвместимост между различните Linux дистрибуции.

Това убива екосистемата за независимите разработчици, които се опитват да създават потребителската среда. Вие ще се опитате, ще дадете най-доброто от себе си, за да получите подкрепата на „топ“ дистрибуцията или, ако сте късметлии, на „челната тройка“ дистрибуции. Само за да разберете че след шест месеца, вашият софтуер вече не работи.

На независимите разработчици им стана много трудно да поддържат потребителския интерфейс.

Но въпреки това, в Linux света все още вярвахме, че можем да създадем всичко, като софтуер с отворен код. Linux вече има стабилни пакети за управление на софтуер и за предварително актуализиране. Свършихме добра работа, като се имат предвид нашите цели и различия.

Но пропускахме голямата картина. Ние отчуждихме много независими разработчици. И ги пратихме в раждащата се екосистема на OSX AppStore на Apple. А тя е нещо, което е невъзможно да се постигне с Linux днес.

Възходът на OSX

Когато стартира, OSX в никакъв случай не беше много сложна Unix система. Тя имаше старо ядро, стар външен вид, лоша съвместимост със съвременния Unix, примитивни инструменти за разработка но и много хубав потребителски интерфейс.

С течение на времето Apple премахнаха по-голямата част от проблемите, останали от Unix – подобриха съвместимостта, подобриха ядрото си, повече софтуер с отворен код започна да работи и нещата при тях станаха много иновативни.

Най-прагматичните Linux разработчици постепенно промениха вижданията си и от „света се управлява от отворения код“ на „интернет е голям“. Други установиха, че пренастройването на аудио картата на всеки шест месеца, за да слушаш музика и трудностите за гледане на видео в Linux не си струват. И хората започнаха да минават на OSX.

Много хакери преминаха на OSX. Това е един добре изглеждащ Unix, с работещо аудио, с PDF четец, с работещи видео драйвери, с кодеци за гледане на филми и в крайна сметка, една много приятна система. Стабилна система с много разширения и с възможности за конфигуриране.

Що се отнася до мен, аз се влюбих в моя iPhone, така че използването на Mac стана задължително. Но след като бях вложил толкова усилия в разработката на графична среда за Linux, чувствах дълбока вина, защото харесах OSX и започнах да работя на нея.

Къде сбъркахме

Обратна несъвместимост и несъвместимостта между Linux дистрибуциите никак не е секси. Това също така не е интересен проблем за решаване. Никой не иска да върши тази работа, всеки иска да прави нововъведения, и да е отговорен за следващата велика фунционалност на Linux.

Така че в Linux останаха идеалисти, които искат да създадат възможно най-добрата система, и които не се замислят за скучни подробности като поддръжка и обратна съвместимост.

В същото време, все още може да се стартира Photoshop-а от 2001, който излезе по времето на XP и на Windows 8. И все още може да изпълнявате старите си OSX програми и на новия Mountain Lion.

През февруари присъствах на FOSDEM и двама мои приятели се кикотеха от вълнение, как планират да пуснат новата си система, която щяла да принуди много други приложения да бъдат променени, за да продължат да работят. Тях не ги беше грижа за крайния потребител, но всеки един Linux потребител ще плати цената.

Този ден спрях да се чувствам виновен за новата си любов към OSX.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.